Художествени изразни средства

„Език свещен на моите деди, Анафора – повторение в език на мъки, стонове вековни,

началото на два или повече език на тая, дето ни роди…“; стиха или изречения. "жив и здрав стигна до село

жив и здрав с байряк в ръка".

Антитеза – противопоставяне

„Силно да любят и мразят“,

на образи, мисли, състояния.

„бели ми меса по скали, черни

Целта е, чрез контраста между

ми кърви в земята“, „пътят е

тях, да се постигне

страшен, но славен“ („На

изразителност на речта.

прощаване“, Ботев).

„тежка чужбина“, “златно Метафора – преносно

сърце”, “люта битка,

значение, смисълът на едно

"турска черна прокуда",

нещо се пренася върху друго

"тежка чужбина", "саби и

нещо.

змии", "пушки иглянки", “спомен люти”

„Върхът отговори с други вик:

Метонимия – едно название се сменя с друго или една дума се

ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на

сменя с друга (поради някаква

върха); целият град ще те

връзка между тях).

гледа!“ – думата „град“ замества „всички жители“ на града;

Синекдоха – вид „бащино ми огнище“ метонимия – наричаме

вместо „бащин дом“ някой предмет с името на или „родина“; негова част.

„…едно име ново, Епитет – определение,

голямо, антично,

което има художествена

като Термопили славно,

функция

безгранично…“;

Сравнение – съпоставяне

„Героите наши като на два обекта с помощта на скали твърди“; „като“ и „сякаш“.

Градация – способ за

„Нещо долу ври, кипи,

засилване или отслабване на

беснува се, гърми…“ –

изразяваното чувство, емоция,

възходяща; „коли, беси,

съответно бива възходяща и

бие, псува и глоби…“ –

низходяща градация.

низходяща;

Инверсия – размяна на

„гора зелена“ вместо

словореда. Например

„зелена гора“, „либе

прилагателното е след

хубаво“ вместо „хубаво

съществителното, което

либе“;

пояснява

Реторичен въпрос – въпрос, чийто отговор се подразбира

„Кой не знае Чавдар войвода?“; “Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павилион?”

Реторично обръщение – прави словото по-емоционално, по-изразително, това е обръщение към въображаем слушател или към нещо неназовано

" юнак балкански"; „Отечество любезно“;

„Хубава си, моя горо“

Спираловидно повторение

„Кажи им, майко, да помнят,

– повторение на последната

да помнят, мене да търсят:

дума или словосъчетание от

бяло ми месо по скали, по

един стих в началото на

скали и по орляци, черни ми

следващия

кърви в земята, в земята, майко, черната!“

Олицетворение – приписват „В игра стихийна уморени, се човешки черти и качества на почиват яростни вълни.“ – животни, предмети или вълните „играят“ и явления. „почиват“, нещо, което е характерно само за човека.

Алитерация – повтарят се еднакви или близки съгласни

“Гарванът грачи

звуци, за да се усили

грозно, зловещо…;

изразността (експресивността).

Асонанс – съзвучие (повторение) на гласни в една или няколко думи.

„Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.