1

СТЪПКИ В

ПЯСЪКА

2 Плодородната равнина между Тигър и Ефрат. Раят, който изгубихме завинаги. Богатствата на тези земи са вече пустиня. Сред пясъци и книги тръгнахме да търсим следите от боговете и думите на Месопотамия и Леванта, изтока и запада на плодородния полумесец, люлката на човешката цивилизация.

През третото хилядолетие преди христа хората тук имали следната представа за света: “Ние сме човешки същества и обитаваме център на висока цивилизация, заобиколени само от варвари с кучешки разум и маймунски физиономии, които не познават земеделието. Готвенето, възпитаното хранене не умеят да строят градове, лишени са от задръжки и нямат респект към боговете.” За тези и за още много други неща, за които ще ви разкажем във този филм, научаваме от клинописа. Първата писменост в човешката история, създадена тук преди повече от 5000 години. Писмеността е не просто техника на ръцете, а революция на ума. Чрез клиновидното писмо хората възприемат и предават факти и Идеи на километри разстояние и на години дистанция. Месопотамия, източната дъга на плодородния полумесец. Клинописът разказва за политиката, икономиката, военното дело и социалния живот на месопотамците. От глинените таблички научаваме и за странната съдебна процедура,наречена ордалия. Така нареченото речно изпитание предвижда обвиненият в някакво престъпление да преплува значително разстояние под вода в дълбока и бързотечна река и ако оцелее, смята се за оправдан. В случай, че са замесени представители на елита вместо тях се подлагат на изпитание жителите на техните градове и села. Приемането на чужденец в обществото ставало след задължително поднасяне на подаръци. Домакинът го преобличал и парфюмирал. Следва битка или някакво състезание, като при загуба чужденецът може да бъде убит, превърнат в роб или приет като равноправен член. В Мари е открито най ранното изображение на жена певица в човешката история, от 27 век преди христа. В изкуството на музиката и танца жените играели основна роля. Певиците са част от харема в месопотамия, като се нареждат в йерархията след майката на владетеля, първата му съпруга, сестрите му, дъщерите му и останалите съпруги и наложници. Певиците стоят по високо от готвачките, виночерпците, прислугата и пазачите. Случвало се е певица да стане наложница и обратното - някоя от съпругите да бъде понижена в певица. Често царят сам избира измежду различни пленнички кои да стават певици и кои тъкачки например, като определените за певици отиват на своеобразно музикално училище. Царство Мари е владяно от акадци, аморейци, вавилонци и асирийци. Проучванията днес доказват наличие на богата материална култура още от четвъртото хилядолетие преди христа. За разлика от Египет, разкопките в Мари започват сравнително скоро едва през 1933 година, но още първите находки са сензационни.

2

3 Оказа се, че още преди много хиляди години преди христа. Тук е добре развито земеделието, за нуждите на което са изградени над 120km напоителни канали. Чрез контрола върху пътя на керваните от Вавилон до средиземноморието, царство Мари е важен фактор в търговията на цивилизования свят.

А и още нещо, Мари е първия град в човешката история, построен по предварително изготвен план. Дворецът на царството е внушителен не само за представите на хората от дълбоката древност, разположен върху площ от 25000 квадратни метра, дворецът съдържа 275 стаи. Той е образец за месопотамското строителство и архитектура. През третото хилядолетие преди христа, близо до двореца имало храм на богинята Ищар с вътрешно светилище, разположено в централна зала и заобиколено от стаи за свещениците. Вярващите сe допускат само до двора на храма, където предоставят на свещенослужителите малки жертвени фигурки. Единствено духовниците могат да влязат във вътрешната светая светих и да предадат на божеството даровете от техните поклонници. Месопотамците обичали богатите багри и затова дворците и храмовете били украсени с многоцветни рисунки и релефи. Като тези тук стенописи и мозайки със седефен релеф, изобразяващ религиозна сцена, в която участва и богинята Ищар. Освен Ищар, в Мари почитали и бог Дагон - богът на подземния свят. Този бронзов лъв е пазител на храма. Друга почитана богиня в земите на Мари е богинята на водата, чиято статуя - част от фонтан, виждате сега... Боговете създали хората, за да им работят, а те самите мързелували отдадени на удоволствия, те са могъщи сили, които обитават своите статуи и изображения, затова за статуите на ‘божествата’ в Месопотамия се грижила армия от свещенослужители, които ги хранели миели, разхождали, танцували им, пеели им и въобще всячески му угаждали. Разбирате, че освен своето собствено местно божество, всеки град почита и още няколко богове. Друга находка, говореща за култа към Ищар в Месопотамия, е открита от барон Макс фон Опенхайм в края на 19 век в Тел Халаф. Подобно на археолога-любител Шлиман,откривателят на Микена и Троя, германският инженер направил голяма услуга на науката. Докато строял железопътната линия Багдад - Берлин, той проучил обширен археологически терен. Между реките Тигър и Ефрат, на граничната бразда между днешна Турция и Сирия, са открити находки още от шестото хилядолетие преди христа, от семитски племена, които създават силни градове-държави, просъществували столетия наред. Някои от тях и до ден днешен остават загадка за историците. Това, което знаем е, че те смятали, че “човекът е съзнателно същество, осведомено за волята на боговете и надарено с привилегията да познава света. Поради това човекът е натоварен с отгооворността да бди над света.” От средата на 10 век преди христа голяма част от Леванта и Месопотамия, включително и Тел Халаф, са под властта на арамейците. Тези, полуномадски, скотовъдни племена, усядат на племенни групи и образуват няколко малки царства. Въпреки че понякога се съюзяват, най-често срещу Асирия, арамейците никога не достигат до обединение.

3

4 Но да се върнем на богинята Ищар, чиято огромна скулптура е открита тук. Наречена още Инанна или Астарта, тя е господарката на небето, отказващата каквато и да е мъжка закрила и освободена от тежестта на майчинството. Тя е върховна и независима богиня, която има властта да изправя кривото или да изкривява правото, да въздига и да сваля, да превръща мрака в светлина и светлината в мрак, господарка на кръвопролитните битки и покровителка на сексуалните наслади..Правенето на любов било естествен акт, на който културата придала изтънченост, така както готвенето на яденето. Сексуалното удоволствие и религиозното чувство били съвместими неща. Най-големият герой на Месопотамия, Гилгамеш, изпраща куртизанка с многозначителното име Веселата да опитоми бъдещия му приятел Енкиду, който в началото на разказа е див и първобитен,защото само свободната любов с истинска жена, а не просто женско създание, извежда човека от животинското му състояние. Куртизанките били смятани за едно от предимствата на развитите цивилизации. Култът към Ищар просъществувал хилядолетия на огромна територия - Ain Dara, началото на първото хилядолетие преди христа - времето на хетите. Виждаме руините от храма на Ищар, чието завръщане каменните лъвове сякаш очакват до днес. Особено внимание предизвикват огромните стъпки, издълбани в каменната настилка на входа. Необяснено до днес свидетелство за нечие странно присъствие. Жреци на богинята са така наречените 'хора с две души'- в едно и също тяло съществуват мъжка и женска душа, образувайки по този начин трети пол. А ето как текст от онова време представя Ищар, потънала в сексуални мечти:

"Когато прекрасните му ръце притиснат слабините ми, когато поел ме в обятията си, той се заиграе с млечните ми налети гърди, когато плъзна ръка към безценната ми вулва, когато членът му, силен като корабен нос, я дари с живот, тогава и аз ще го галя дълго".

Този текст, писан столетие преди библейската песен на песните, обяснява откъде се е взела в светото писание еротиката, напълно изключваща старозаветния бог: “Коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва. Утробата ти, купен пшеница, обиколен с кринове, двете твои ненки, като две яренца, същински близначета, твоята снага прилича на палма, и твоите ненки на гроздове” Храмът на Ищар е предоставил на учените десетки артефакти, които ще помогнат да видим по ясно образа на едно от първите човешки божества. Отличителни белези на култа към Ищар, са религиозната проституция и сексуалните оргии в храмовете на древната богиня. Но хората търсили боговете и посещавали храмовете не само заради сексуалните наслади, но и защото вярвали, че страданията на хората се причиняват не от боговете, а от други, по-низши създания, които обаче, стоят по-високо в йерархията сред хората - техните жертви. Борбата срещу тези зли сили наричаме магия, а церемониите,чрез които хората се молят на боговете да забранят на злите сили да им причиняват нещастия, наричаме заклинания. Леванта, западната дъга на плодородния полумесец, клинописът най-яркото свидетелство за човешката цивилизованост в хилядолетията преди христа. Един от ценните писмени документи от богатите библиотеки на Мари, е писмо от царя на Мари в Месопотамия до царя на Ибла в Леванта. През 1975 година в царската библиотека на Ибла са открити над 12,000 глинени таблички, сред които и най-древния речник в света. Работата по превода и публикуването на глинения архив, ще попълни празнотата в нашето разбиране за третото хилядолетие преди христа, в района на така наречения плодороден полумесец.

4

5 Градът-царство Ибла, процъфтява като търговски център в Леванта, не далеч от средиземноморския бряг. То било основано от хора с аморейски-западно-семитски произход и достигнало своя връх на развитие в периода 25 и 23 век преди христа, когато под негов контрол е по голямата част от околните земи и има близки отношения с Мари на изток. От 1964 и четвърта година насам, италиански и сирийски археолози са открили останки от жертвеници, идоли, глинени съдове, царски дворец с жилищни помещения и административни райони, казарми, няколко храма и порти. Външната могила с форма на пръстен и нейната значителна по площ, централна цитадела, дават една ясна представа за мащаба на Ибла. От клинописа на древния свят научаваме, че когато предзнаменование за бъдещето на царя и страната са мрачни, човек с по-долно потекло заема мястото на монарха, след което го убивали и погребали с От клинописа на древния свят научаваме, че когато предзнаменование за бъдещето на царя и страната са мрачни, човек с по-долно потекло заема мястото на монарха,след което го убивали и погребали с почести. Това било изкупителната жертва за греховете на владетеля, които предизвикали гнева на боговете. За последно историята говори за Ибла през 15 век преди христа чрез египетския фараон Тутмос 3, който отбелязал на един паметник в Карнак, че египетската войска марширувала през Ибла, по пътя си към река Ефрат. Угарит, финикийски град-държава, неолитни останки са намерени в подножието на хълма, датиращ от седмото хилядолетие преди христа. Най-ранните връзки на местните жители са с областта на горен Ефрат и Кипър. Изненадата на учените днес е, че дори в своя пик, царството не е контролирало обширни територии. Земята е изключителното плодородна и просперитетът на града се основава не толкова на силен политически контрол, колкото на земеделско богатство и търговия. Смята се, че Угарит е първото, голямо, международно пристанище в човешката история. Като цяло, властта в Угарит се крепи на баланса между египетските фараони от една страна, и царете на Месопотамия, от друга. Това е и причината, разкопките тук, да започнат, насочени от глинените архиви на Мари и Алмарна в Египет. Днес знаем, че финикийското царство Угарит процъфтява през второто хилядолетие преди христа. Едно от доказателствата за което, е откритата тук глинена плочка с най-старата в света азбука. Изнамирането на азбуката е епохално откритие, защото дава възможност на много повече хора да станат грамотни. За да намерим точното място на находката, се отправяме към библиотеката на древното царство. В лабиринта от някогашните стени, достигаме до нишата, където е стояла най-старата в света азбука. Тази азбука е резултат от на финикийските търговски и културни експанзии и представлява значително опростен запис на глас и броене. Азбуката съдържа 30 клиновидни символа, базирани на правилото 1 звук-1 буква. Резултатът може да се види в обхвата на кореспонденцията и архивите от този период - политически преговори, данъчни и търговски сметки, религиозни текстове. Век след създаването на първата азбука и благодарение на развитата морска навигация, Угарит изгражда връзки с егейските острови, като им дарява писмеността, която те от своя страна, видоизменят и пригаждат за свои нужди, наред с азбуката, в Угарит са открити и множество статуетки на различни богове, сред които и тази на ханаанския върховен бог Ел, Елохим. Ел е основната дума за божества, използвана древните семитски езици и е корен на думите Сила, Власт и Величие.Елохим е множествено число и най често се превежда като Бог. Понякога обаче се използва и за други богове или за ангели. Това е името, използвано за Бог в първата глава на библията. В угарит е открита и статуетка на Изида, египетската богиня на магията, на живота и на семейството, възкресителката на мъртвите. Тя е първообраз на мадоната с младенеца, тъй като често е изобразявана като майка,държаща в ръце сина си Хор.

5

6 Говорейки за боговете и буквите на Месопотамия и Леванта, неминуемо стигаме до другото голямо завещание на плодородния полумесец -астрологията. Тя е диалог на боговете с хората, звездите са пиктограми в ръцете на боговете, чрез които те ни съобщават нещо, и ако боговете бъдат помолени чрез подходящи заклинания и ритуали, могат да променят първоначалното си решение. Още древните знаели, че никакви заклинания, никакви богове и храмове не могат да спасят човека от смъртта. Смъртта е нова форма на съществуване, която ни кара да изоставим износената дреха, наречена тяло, покойникът остава одушевен, но в отвъдното води живот на сянка, на призрак. В 3 век преди христа, вавилонецът Берози, жрец на Баал, идва на остров Кос и започва да преподава на древните гърци астрология. Те от своя страна я превръщат не в диалог, а в монолог на боговете. Споменавайки Баал, трябва да отбележим, че в угарит има два основни храма - на Дагон и на Баал. Hагон е бог на подземния свят, а Баал, или наричан още Ваал, представлява силата, плодородието и контрола на климата, и е тясно свързан с религията на ханаанците. Храма на Баал в Угарит е смятан за един от най-значимите паметници от късната античност в Близкия изток. Той бил част от асирийско-вавилонската религиозна култура. През 12 век преди христа, Угарит е сполетян от съдбата на критско микенско тракийската култура. Инвазията на така наречените ‘морски народи', окончателно разрушава древния свят на финикийците. Палмира, градът- оазис, по подобие на другите градове от нашия разказ, той е споменат в 'архивите’ на Мари. Акцент в градския пейзаж, е храмовият компекс на бога Баал. Храмът на Баал - господарят на небето, се намира в огромен двор и е сред най-важните религиозни сгради от 1 век след христа в Близкия изток.Той е един от малкото оцелели имперски проекти в региона. Високият стандарт на изработката на комплекса отразява силата на елинската традиция, която вдъхновява архитектурата - Баал е древен финикийски бог, главният бог, господарят, не се подвеждайте на мирната процесия, изобразена върху релефите пред входа на храма, в чест на Баал, като жертвени дарове се принасяли хора, чрез изгаряне живи. Култът към него е широко разпростран в древния свят и достига до Картаген. В Картаген, както и в много други финикийски градове, които почитали Баал, са разкрити големи гробници, съдържащи теракотени урни с прах и кости на невръстни деца. Залата има две фокусни точки с две светилища за поклонение. мястото е било използвано за религиозни цели още 2300 години преди това. Първата ниша, която виждате съдържала статуята на Баал, а по късно, през арабския период, малката камера е била използвана като джамия. Втората ниша изразява троичността на боговете чрез представянето на Баал и две Палмирски божества, свързани с него - Архибол (слънчев бог) и Аглибол (бог на луната). Таванът на нишата е от цял камък с изображения на седемте планетни божества, оградени от зодиака. На издълбания корниз на трегера, ясно се вижда орел с разперени крила, това е Баал, контролиращ движението на небесата. Подправки, маслини, нарове и овощни градини са напоени от подземните извори, излизащи от планините, които заобикалят града от север и запад. Поради тази причина районът бил заселен още в началото на второто хилядолетие преди христа, а през 3 век след христа, владетелка на тези земи е Зенобия, която претендира, че е потомка на Клеопатра. Като кралица на Палмира, Зенобия контролира жизненоважните търговски пътища между континента, средиземноморието и самия Египет. Животът и е посветен на борбата срещу римляните. За жалост, губи битката и е отведена в Рим, за да онагледи триумфа на Аврелии.

6

7 . Накичена със златни вериги и екзотични бижута, тя е представена на римската тълпа, като екстравагантна плячка. Днес в Палмира са съхранени главната улица с колонадите, която служи като основна ос на града, Триумфалната арка, търговската част, амфитеатъра. Тук се намират останки от храма на Нево - месопотамският бог на мъдростта и оракулите. Просперитетът на Палмира, през годините на своето превъзходство в керванната търговия, се отразява и в погребалното изкуство. В долината на гробниците има много забележителни постройки като тази - красива и величествена семейна гробница. Приземният етаж е впечатляващ, с коринтски пиластри, държащи изящен корниз и трите горни етажа с общ капацитет за 200 погребения. Друга една гробница на трима братя, от средата на 2 век, предлага богат поглед върху живописните стилове в Палмира. Има надпис, който свидетелства, че тримата братя построили тази гробница като търговско споразумение. Тук основният коридор е предшестван от две крила, които съдържат 65 ниши, всяка от които с 5 погребални ложета, а в центъра на коридора има стенопис в сиро-римски стил, показващ в кръгови рамки, тримата основни спонсори. Други картини предават темата за извисяващия се над смъртта дух. Проследявайки боговете и думите на живелите в Месопотамия и Леванта, няма как да пропуснем факта, че именно в тези земи е роден богът на една голяма част от съвременното човечество Исус Христос. И днес, в 21 век, тук в Маалюля, може да бъде чут езика, на който се е молил божият син - арамейският. И още една християнска светиня, храмът на Симеон стълпник бил построен през 5 век след христа на мястото, където в продължение на 40 години се е молел Симеон. За да избяга от човешката суета, той живее върху платформа на върха на колона с височина 18m. Още приживе Симеон се превръща във фигура на благоговение и привлича поклонници от целия византийски свят. Халеб, заселен най малко преди 8 хилядолетия. За първи път е споменат в историята чрез архивите на Мари. Владеели са го аморейци, хети, асирийци, вавилонци,перси, гърци, римляни, византийци, араби, турци, кръстоносци, монголи, мамелюки. Крепостта е първата от най-древните и впечатляващи крепости на Близкия изток, с над 5000 годишна история. Малкият хълм, на който се намира крепостта, е природна даденост и първоначално е свързан с религиозна, а не с военна дейност на местното население. Доказателство за това, че мястото се ползва отдавна за религиозни цели, е наскоро откритият храм на бога на бурята, който бил построен на този хълм в началото на третото хилядолетие преди христа. По-късно тук е имало светилище на аморейския бог Хадад, което гърците преобразувани в светилище на Зевс. Тук е джамията на Авраам, наречена така, защото се смята, че на това място е запазен камък, върху който седял Авраам, бащата на юдеи и християни и мюсюлмани. Тук била погребана главата на свети Йоан Кръстител, преместена от Балбек през 435 година. Голямата тронна зала е построена след последното и най-опустошително нашествие на монголите през 1400-ата година. Впечатляваща със своите размери и декорация, тя отразява все по-нарастващата гражданска, и не толкова военна роля на комплекса, особено след израстването на града около стените на крепостта. От залата, по тайни стъпала може да се достигне до централния вход на крепостта. Дамаск е най старата столица в света. Името й се споменава 15 пъти в стария завет, където се казва, че градът е основан от правнук на Ной, и че край Дамаск, Каин е убил брат си Авел. Тук е роден и свети апостол Павел. От хилядолетия градът се приема като истински рай за многобройните пътешественици, изтощени от изморителния път през пустинята. Навремето казвали, че ако аллах иска да възнагради някого, той го дарява с пътуване до Дамаск.

7

8

.В прочутата джамия на омаядите, години наред се молят и мюсюлманите и християните. Вътре се намира една от най-големите християнски светини - главата на свети Йоан Кръстител. Мюсюлманите го почитат като пророк под името Яхия. Ще завършим нашето хилядолетно пътуване с една приятна сцена. Най стария пазар в света е пазарът на Дамаск. Освен с много думи, пясък и спомени, ние си тръгваме от земите на Месопотам и Леванта с млечен сладкиш поръсен с ядки. Малцина от вас знаят, че този десерт е познат в кухнята на Мари още в третото хилядолетие преди христа. Пътят на човечеството продължава далеч от тук, оставяйки след себе си залеза на няколко човешки цивилизации

8